Прибирам се, а в България вали като изведро... След като се наджваках като за световно по софийските локви в старанието си да ги избегна, най-сетне се добрах до работното си място. Добре поне че то все още е сухо и таванът не е прокапал (не съм изненадана, че климатикът междувременно е прокапал; той и преди нещо все му хлопаше...). Една камара писма и папки ме гледат намръщено... Но няма да им позволя да ми развалят настроението.
От друга страна, човек не може с лека ръка да отмине тоталната абсурдност, която го залива от всякъде - вдигат заплатите и ужким свалят данъците; повишават цените на основните хранителни продукти, а пенсионерите получават 10% процента отгоре; уж е суша, а небето се е продънило да вали тези дни... войната по пътищата тече с пълна пара... И за капак някакви хора ще протестират пред Президенството заради това, че България била единствената страна в Нова Европа с президент-агент на тоталитарните служби! Божке, този свят съвсем се е побъркал!
В задачата се пита онзи стар добре познат, ала позабравен въпрос от социологическото проучване на Галъп Интернешънъл: "Къде сме ние?"
Знам ли? Опасявам се, че вече не знам къде се намирам....