Как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое можем да променим чрез свободна воля? Пътят на действие е показан в играта шахмат - това велико Откровение, спуснато ни от най-висшите сфери, по значение, близко до същността на "Битие" от Библията. Шахматът представлява стремежът на светлите сили към победа на злото; борбата на всеки един от нас да превъзмогне съблазните в живота; битката между духа и материята. Шахматната дъска е полето на сражението - пространството, което насищаме с мислите си. 



Централната фигура е царят. Това е логиката, логическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъпкан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него. Втората централна и най-главна фигура е царицата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки - напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най-добре царя. Царицата - интуицията защитава най-добре царя - логиката. Но все пак, без интуиция можем, но без логическо мислене се проваляме, деградираме, полудяваме. Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото - на логическото мислене и дясното - на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата. И така, започваме битката за живота. Най-напред вървят пешките (пионките). Те са чувствата - многобройни, добри и лоши. Те вървят направо, но атакуват встрани. Можем да пожертваме някои от тях, но да запазим поне едно - най-великото чувство - любовта. Това чувство е в състояние да извърши чудеса и ако проявим търпение, настойчивост и постоянство, пешката може да стане царица. Двата топа символизират ума. Той е праволинеен и топовете се движат само напред, назад, вляво и вдясно. Те са силни фигури и добри защитници. Двата коня представляват разумът. Той е предпазлив и прескача опасностите, т.е. не бърза да атакува. Така конете се движат скокообразно (във формата на буква "Г" от Кирилицата), и изчакват необходимата ситуация, за да влязат в битката. Двата офицера символизират мъдростта. Тя никога не атакува фронтално, нито флангово. Тя избира диагоналната посока и действа при защита на ума и разума. Офицерите се движат диагонално, единият - само по белите полета, другият - по черните. Така мъдростта се проявява и в съзиданието, и в разрушението. Играта шахмат е упражнение за битката на живота срещу смъртта, на доброто срещу злото, на светлите сили срещу тъмните. Затова първият ход задължително имат белите фигури. Принципът на играта е предопределението, а умението - свободната воля. В началото на играта и в живота имаме възможност от много ходове да изберем най-правилния, но както често се случва поради прибързаност, невнимателност и непредвидливост, ние често правим погрешен ход. Всеки ход е причина за съответната реакция от противната страна - отрицателните сили. С течение на времето шансовете ни за проявяване на свободната воля намаляват. Създаваме ситуации, в които ни се предоставя възможност за един единствен ход, за да можем да продължим играта. Често тази единствена възможност е свързана с пожертване на някоя фигура (надежда, мечта, идеал). Така правим и в живота. Жертваме амбициите си, но все пак запазваме оптимизма си. Когато в играта сме попаднали в тежка ситуация и царят - логиката не е достатъчно защитен, ни е позволено да направим рокадо, т.е. да разменим местата на царя и топа. Така топът - умът идва в центъра на играта, а царят - логиката остава защитен по-вкрая. Целенасоченият ум и в живота понякога може да излезе на преден план пред логиката така, че някое наше действие да изглежда нелогично. Това е привидно. Действията са подчинени на главната цел. Понякога в играта, както и в живота, можем да попаднем сякаш в непреодолима ситуация. Но ако помислим безпристрастно, разумно и мъдро, ако използваме ума и интуицията си, ще намерим правилното логично решение за преодоляването й. Как ще завръшим играта до края на живота си, със загуба на кои фигури, с какви компромиси на нашето мислене, зависи от нас самите. Ако сме калили духа си, ще запазим на първо масто логиката си, на второ място  - интуицията, последвани от мъдростта, разума, ума и чувствата. Ако умеем да степенуваме по значимост тези сили, които ни дава съзнанието, ние бихме пожертвали нещо, но накрая ще удържим победа. И както, за да усвоим добре правилата на играта шахмат, ние разиграваме различни партии, така и за да се научим да вземаме най-правилните решения при определени ситуации, ние преминаваме през много превъплъщения и животи, през които да усъвършенстваме характера си, да изострим мисълта си и да закалим волята си. Шахматът е игра за победата на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата.  

Ако си права бих искал всичките ми партий да завършват "реми" - цар срещу цар.
Жертвите които правим за да оцелее царя са жестоки - интуицията, ума, разума, мъдростта. И смятам, и ти пожелавам, в твоята партия да запазиш поне една пешка, която да стигне до последния ред.
Това противоречи на желанието ми за реми, но нали не го пожелавам на себе си. Все пак реми можеш да предложиш винаги и ако ти е останала една пешка превъзходство, сигурно ще приемат предложението ти.
Весели празници

Без матови ситуации...
Фигурите са в нас , а ние сме си шахматистите...
А съдбата дали иска да играе с нас...?

Лесният начин да открия интересни хора в този многопластов,бездънен блог ,е и когато с радост разбера ,че те са погледнали моите скромни неща !
Весела Коледа , Гери !