Невъзможно е, вървейки из краковските улици, да подминете един особен и познат на милиони жители на Земята лик – образът на предишният глава на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ (1920 – 2005). Въпреки че е роден във Вадовице, на около 50 км от тук, папата е една от емблемите на града и след смъртта си. Уголемена фото снимка на неговия лик гледа смирено от почти всяка къща, църква или манастир, с които той е свързан по един или друг начин. 



Краковският период на папа Йоан Павел ІІ (1938 - 1978) е бурен, изпълнен с много премеждия и трудности. Карол Войтила пристига в града 20-годишен, току що завършил гимназия в родния си град и отбил военната си служба. Премества се да живее в старата полска столица за да се запише за студент в Ягелонския университет, в училището по драма и средновековна поезия. Работел като доброволец в академичната библиотека и дори взел участие в задължителната военна служба в Легиона на Ягелонския университет, отказвайки обаче да носи оръжие. Участвал в студентският отбор по лека атлетика и бил бегач на дълги разстояния, играел в театралната трупа на университета, за която пишел пиеси, а на всичкото отгоре положил основите в изучаването на цели 10 чужди езика от него: латински, украински, сърбо-хърватски, гръцки, холандски, испански, португалски, френски, немски, италиански, английски и руски, както и усъвършенствал матерния си език - полският.
На следващата, 1938 г., обаче нацистите окупирали Краков и затворили Ягелонския университет. Всички мъже - студенти са принудени да работят тежък физически труд за да не бъдат депортирани в Германия. Карол Войтила става помощник в един ресторант, по-късно се премества да работи като копач в каменна кариера в околностите на Краков, а накрая дори става продавач в химическата фабрика на Солвей в Полша. 



На 29.02.1944 г. в каменната кариера край Краков след 12-часова тежка смяна Карол Войтила преживява тежък инцидент - камион на немската армия го блъска по невнимание, следствие на което той изпада в кома. 2 седмици лекарите се борят с живота му, а в своите спомени, вече папа, Войтила ще разкаже, че докато е бил между живота и смъртта, е имал среща със своя "шеф" и Дева Мария. В състояние на мозъчна смърт той "вижда" онова, което Европа и светът ще преживеят в разстояние на няколко десетилетия - краят на Втората световна война и възстановяването на разрушените земи, спускането на Желязната завеса и Студената война, разпадът на една велика империя - Съветската, конфронтацията между християнската и мюсюлманската религия, дори куршумът, който ще прободе следващият папа на площад "Св. Петър" в Рим. 
След събуждането си, на което медицината не е дала обяснение и до ден днешен, Карол Войтила решава, че ще се посвети религиозна дейност. След края на Втората световна война той подновява следването си в теологичния факултет на Ягелонския университет. На 01.11.1946 г. е ръкоположен за свещеник от кардинала на Полската католическа църква, а в последствие изпратен да продължи духовното си образование в университета на католическия понтификат в Рим, наречен в чест на Св. Тома Аквински. В този университет Карол Войтила получава т.нар. Licentiate - правото да преподава теология, както и първата си докторска титла с дисертацията: Doctrina de fide apud S. Ioannem a Cruce (The Doctrine of Faith According to Saint John of the Cross). Първоначално обаче колегията отказала да му признае титлата и дисертацията тъй като Войтила не успял поради липса на средства да си напечата текста на дисертацията - правило, което тъкмо било въведено в университета на понтификата и изключвало ръкописи на научните трудове!
През лятото на 1948 г. Войтила се завърнал в Полша като бил назначен за викарий на няколко енории - първоначално в селцето Ниегович, на около 15 км. от Краков, а впоследствие и в самия град, във Флорианската църква и като преподавател в Ягелонския университет. През декември 1948 г. академичният съвет на Ягелонския университет решил да преразгледа решението на колегите си от Университета "Св. Тома Аквински" в Рим и дал докторската титла на Карол Войтила въпреки че дисертацията му била ръкопис. През декември 1953 г. Войтила защитава втора дисертация, професура на тема An Evaluation of the Possibility of Constructing a Christian Ethics on the Basis of the System of Max Scheler -  „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин, но както и при първата си защита не получил веднага полагаемата му се титла тъй като по същото време комунистите забранили на Ягелонския университет да присъди степента на своя изявен преподавател. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.
През юли 1958 г. е провъзгласен за помощник-епископ от папа Пий ХІІ, а през септември е ръкоположен за архиепископ във Вавелската катедрала в Краков. На 13.01.1964 г. е номиниран за архиепископ на Краков от папа Павел VІ, а на 26.06.1967 г. вече е кардинал!
Понтификатът на пап Йоан Павел ІІ, първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец продължава от 16 октомври 1978 г.  до 2 април 2005 г. За този период папата поляк е направил 102 папски посещения извън Италия и над 140 в Италия. Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България.
Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. 
Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги – „Прекрачване на прага на надеждата“ (октомври 1994 г.) и „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“ (ноември 1996 г.). Йоан Павел ІІ е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души, вкл. и българинът монсеньор Евгени Босилков) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали. От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 15 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални. Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци. 



Трудно е да се опише отношението на полския народ към своя папа. Чувствата варират от дълбото преклонение,благоговение и почит до най-обикновени сълзи, бликнали от душата на всеки, който малко или много се е докоснал до Войтила. Онова, на което аз станах свидетел и което ще нося винаги в съзнението си, е отношението на един обикновен жител на Краков към Войтила не като към папа, а като към самия Господ!



Когато прекрачихме прага на църквата "Св. Франциск от Азиси", в която Карол Войтила е служил като викарий, в предверието на храма ни посрещна една жена от персонала на храма. Като научи от екскурзоводката какво е нашето занятие и че сме на туристическа обиколка из града, възрастната жена ни огледа от главата до петите, а после реши да ни разкаже за най-съкровеното преживяване в своя живот.  Когато била дете, младият Войтила тъкмо бил изпратен в Краков, а тя имала нещастието да се разболее от някаква епидемна болест от която масово се заразявали преди всичко малките деца поради неразвитата си имунна система. Въпреки доб­ри­те на­ме­ре­ния на един детски лекар след няколко дни гър­ло­то й се за­пу­ши­ло и ед­вам ди­шала. Тогава майка й решава да я заведе в храма, за да измоли живота й от св. Франциск от Асизи. В църквата намират младият Войтила да се моли пред олтара. Той поел детето от майката, коленичил и цял ден и цяла нощ без да стане от пода и без да поеме нито капка вода, нито парче хляб, със сълзи на очи и с пот на челото той се молел за живота на детето в скута си. Междувременно, майката била заспала на една от пейките в църквата, уморена от продължилото с дни будуване над рожбата си. Когато на сутринта се събудила, видяла Карол Войтила в същата поза, в която бил и преди да се унесе в съня си, но с полумокри от избилата пот одежди. Той подал детето й и й казал, че Господ няма да го прибере при себе си, а ще пощади живота му. Изпратил жената у дома й и продължил да се моли. След дни Чудото било факт - майката дошла отново в храма, а в ръката си водела излекуваната си дъщеричка. 



Преди седмица това порастнало момиченце, отдавна познало майчиното чувство, а вече и баба, ни посрещна с възгласа, че папата е светец и че за нея той е самият Господ! И ни припомни думите му: „Чувствах се добре с вас и се надявам да мога да ви срещна и друг път. Вярно е, че има много и различни ангажименти в живота на един папа. Но може би някой ден Исус ще попита папата: «Ти си говорил с министри, с президенти, също с кардинали, с епископи. Не намери ли време да се срещнеш с бедните, с нуждаещите се?» И тогава срещата с вас ще бъде по-важна от всички други.“ 

много интересно!

Прекрасна разходка!:)))

Поредното прекрасно "писмо" от Полша!
Ти просто си целуната от Господ!
Четейки те, човек няма начин да не усети частичка от енергията на неповторимата Краковска атмосфера. Има нещо магнетично в този твой постинг. Вероятно част от магията на Негово Светейшество! Да знаеш, че си благословена, Гери, след всичко видяно и преживяно!

и ... хубаво. Наистина ми е писнало от убийства, тъпа политика, идиоти говорещи за какво ли не и мутри.

Мерси за "другото"!