Започнах да чета "Госпожа министър" с оправдан интерес още снощи. Книгата се оказа прекалено интересна, за да ми послужи като приспивателно и за около 2 часа успях да прочета първите 4 глави от общо 29 докато по средата на нощта Негово Величество Сънят не ме пощади и му се предадох. 
Няма да ви преразказвам прочетените почти 80 странички, за да провокирам интереса на тези, които не са чели книгата, но ще го направят. Уверявам ви, това е книга, която трябва да бъде прочетена от онзи, който иска да усети атмосферата на бляскавият свят на дипломацията и външната политика. Ала и да си даде точната сметка, че това не е поприще за всеки, а професия, към която трябва да се пристъпва само в случай, че тя е в кръвта ти и усещаш, че е твое признание за цял живот. 
Книгата е лична равносметка на пряк участник в серия глобални събития, които продължават да заемат първите страници на вестниците и в наши дни, а не история на външната политика на Клинтън, нито дори бегъл поглед на световните събития от края на ХХ в.
Опитайте да намерите малко свободно време и да прочетете написаното от една невероятна жена, за която никой не е очаквал да стане това, което е станала - първата американка - държавен секретар на САЩ. Прочетете книгата! Струва си! Дори само заради последния абзац, който ще си позволя да цитирам:
"... Хората понякога ме питат как искам да бъда запомнена. Отвръщам, че не искам да бъда запомнена; мен още ме има. Но когато дойде денят, се надявам хората да кажат, че съм използвала най-доброто от себе си, че съм се опитала да бъда гордост за родителите си, че съм служила на страната си с цялата си енергия и че съм застанала непоколебимо на страната на свободата. Вероятно някои ще кажат, че съм помогнала на по-възрастните жени да стоят изправени на краката си, а на по-младите - да не се страхуват да се намесват."