В Източна Европа кризите валят една след друга. След финансовата, страните от региона са застигнати от тази на еврото. Само Полша прави донякъде изключение. Даниел Екерт и Холгер Цшепиц виждат развитието на региона така: Половин континент потъва в забрава.
Ако през изминалите седмици Източна Европа присъстваше във водещите заглавия на пресата, то поводът винаги беше отрицателен, пишат двамата автори на вестник “Ди Велт“ и поясняват: във връзка с острия дефицит, помощите от Международния валутен фонд или политическите трусове. Докато Азия се изкачва стремглаво нагоре, някогашният регион на успеха в Европа тъпче на място. Само изборът на нов президент в Полша беше едно от редките положителни събития. С Коморовски като президент участниците на пазара очакват Полша да има по-добър контрол над държавните финанси. Освен това и изгледите за въвеждане на еврото стават още по-добри. Европа има нов отличник Полша е в най-добро финансово положение от всички останали източноевропейски страни. Унгарската борса е изгубила 6, хърватската - 9, а българската - 14% от стойността си. И това е обяснимо. Кризата на еврото натоварва източноевропейските държави, макар и не в еднаква степен, пише “Ди Велт“. Според икономическия експерт Дейвид Любин от Ситигруп-Лондон при развиващите се икономики съществува нещо като “риск от съседството“. Грешки на скачените съдове Своеобразният ефект на зараза преминава по два канала. Единият се дължи на преплитането на финансовите сектори, което е често явление между страни-съседки. Гръцките банки напр. имат 29-процентов дял в България и 16% в Румъния. В момента, в който финансовите институции в Гърция се окажат в затруднено положение, те се отказват от ангажиментите си в чужбина. А неизплатените кредити водят до фалирането и на български и румънски фирми. Гръцкият ефект на доминото. Това обаче не е всичко. Икономическата зависимост на целия регион на изток от река Одер е изключително голяма. С изключение на Украйна всички страни от Източна Европа изнасят над 50% от стоките си в ЕС. Според експерта Любин истинската опасност от “заразяване“ идва не толкова от финансовия сектор, колкото от реалната икономика. Така България е засегната от гръцката криза дори двойно повече, защото 12% от износа на страната са предназначени за Гърция.
Финансовата и конюнктурната криза се подсилват една друга и водят икономиката на Черноморския регион до минус. Тази година българската икономика ще отбележи спад от 0,4%, според очакванията на експертите. Положителен фактор е относително ниското задлъжняване на повечето източноевропейски страни. Тясното икономическо сътрудничество с Германия на някои страни от региона също се оценява като положителен фактор за европейската конюнктура.

Източник: Дойче веле

Колкото по-голяма е една криза,толкова по-голяма е и веселбата.За потъващите в кораба вода има достатъчно!Който както иска и може-да се спасява!

"В момента, в който финансовите институции в Гърция се окажат в затруднено положение, те се отказват от ангажиментите си в чужбина.А неизплатените кредити водят до фалирането и на български и румънски фирми."

Е, като прочете човек това и няма нужда да чете повече:)))

За икономическо разрушаване на бившите страни-членки на СИВ. Какво ни чака само можем да гадаем. Финансова нестабилност, липса на инвестиции, високи данъци, нисък жизнен стандарт и пр.