Въпросът за равнището на лихвените проценти в България набира все по-голяма актуалност, притиснат от засилващите се отрицателни последици от световната финансова и икономическа криза върху балканската икономика. Увеличават се гласовете, които твърдят, че едва ли не „чуждестранното банково лоби провежда политика на финансов геноцид спрямо българските граждани и фирми” заради доскорошното масово отпускане на кредити с най-високия лихвен процент в ЕС, както и заради практиката на едностранно увеличаване на лихвата и поддържането й в размер, непосилен за плащане в България. Стигна се до там да се твърди, че „банките не уважават своите клиенти, не ги ценят и още повече искат да ги ограбват и унищожават”. Нещо повече, според някои български граждани „тази политика се провежда спокойно и твърдо, защото банковата система се ползва от защитата на българската държава, а самите български граждани и фирми остават незащитени от своята държава, в условията на тежка икономическа криза, която те не са очаквали и не са предполагали, че може да настъпи”.
Изразената позиция е едностранна тъй като визира само едната страна на баланса. Тя се фокусира преди всичко върху флуктуациите в нивата на лихвените проценти по кредитните операции на търговските банки в България и манипулативно омаловажава другия неделим елемент от състава и структурата на лихвената политика, а именно лихвите по депозитната база. Всички публични протести и всевъзможни опити за оказване на обществен натиск върху финансовите и банковите институции в страната до момента, макар и безрезултатни, са насочени единствено срещу лихвите по кредитите (в това число и срещу нивата на цената на заетия капитал отпуснат под формата на кредитни карти) вариращи в интервала 7.5%-18.0%! Потребителски, стокови и ипотечни кредити, лизингови схеми, кредитни карти и куп други синтетични начини за финансиране на текущи потребителски и инвестиционни нужди са подложени на остро публично недоволство от група маргинали, вживяващи се като Робинхутовци и заклеймяващи банковия пазар като картелиран, а системата - по-черна и от самия дявол! За жалост няма и един обикновен български гражданин, извън професионалната гилдия, който да си дава сметката, че зад привидно високата цена на кредитния ресурс в България може би се крият важни, стабилизиращи икономиката, функции!
Преди всичко трябва да припомним за пореден път, че в България действа т.нар. Паричен съвет. Съгласно Закона за БНБ Централната банка, в условията на Валутен борд, няма право да провежда самостоятелна монетарна политика, регулирайки паричното обращение по примера на Европейската централна банка или Федералния резерв на Съединените щати. Нещо повече, Паричният съвет забранява на БНБ да рефинансира (т.е. кредитира) търговските банки на територията на Република България, както и да влива на банковия пазар ликвидни средства като противодействие на последиците от финансовата криза.
Това обстоятелство налага необходимостта банките сами да търсят ликвидност (свободни парични средства) за своите операции, набирана най-често чрез влоговете и депозитите на гражданите и фирмите. Високите лихви по привлечените средства показват желанието на търговските банки за акумулиране на свеж финансов ресурс в краткосрочен аспект като се отчита склонността им да го купят на по-високата цена, т.е. като платят по-висока лихва на вложителя.
В момента търговските банки в България са приели стратегия за реализиране на по-високата доходност чрез промоционални кампании по предлаганите от тях депозити, както и чрез съвсем нови банкови депозитни продукти. Промоционалните лихви се калкулират върху краткосрочни продукти с продължителност между 1 и 12 месеца и деноминирани предимно в EUR. Краткосрочният период показва желанието за бърза ликвидност поради липсата на външен ресурс за финансиране, а валутата на депозита (EUR) – обвързаността на ликвидния ресурс на банките в България с ликвидните проблеми на т.нар. „банка – майка” в чужбина (над 95% от банките в България са собственост на водещи европейски банкови групи, които в условията на криза преустановиха финансирането на подчинените си звена и прибягнаха до стратегията да се „хранят” от дъщерните си банки в Източна Европа). Съгласно официалната статистика на БНБ към края на юни т.г. в търговските банки в България са открити приблизително 13 млн. банкови сметки, собственост на фирми и граждани, с различна продължителност, по които ежедневно се олихвява свеж финансов ресурс за около 35 млрд. BGN! Най-високата лихва, която търговските банки плащат в момента достига 9–10% (за сравнение, в началото на 2008 г. този бенчмарк беше около 3.5–4%). Взимайки под внимание коефициента на инфлация на годишна база (1.3% за месец септември т.г.) и при равни други условия се оказва, че българските граждани и фирми реализират реален доход от депозитите си в размер на около 7–8%, което прави инвестицията в търговска банка изключително привлекателна за момента!
Азбучна истина е, че лихвите по депозитите са един от автоматичните (вградени) стабилизитори на икономиката, които й помагат да преодолее рецесията, вкл. и асиметричните обеми в търсенето и предлагането на паричния ресурс. Ето защо високите лихви по депозитите са положително явление, което гарантира стабилността на лева!!! Друг е въпросът дали това е нормално?
Високите лихви по депозитната база логично вдигат и цената на кредитния ресурс. Стратегията на търговските банки в момента е да запазят ликвидността си, т.е. да не дават кредити или ако ги дават, то това да става на възможно по-висока цена като се претегли максимално добре риска! По този начин обаче се спъва естественото развитие на икономиката, вкл. и като се увеличава процентът на лошите кредити, защото никой не би желал да вземе кредитен ресурс на цена от 7.5-18%, а дори и на 20% в изключителни случаи!
Не случайно в проведено национално представително проучване на www.anketite.com над 87% от анкетираните граждани в България открито заявяват, че лихвите по кредитите са високи! От своя страна през лятото на т.г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за проверка в Асоциацията на търговските банки поради съмнения за непозволени договорки между банките при определяне на офертите им по потребителските заеми и депозити и че пазарът вече е картелиран! Право на КЗК е да извършва проверки и да установява нередности. Така например, броени дни по-рано КЗК в Италия съвместно с финансовата полиция претърси щателно офисите на Master Card и осем банки (Banca Monte dei Paschidi Siena, Banca Nazionale del Lavoro, Banca Sella Holding, Barclays Bank, DeutscheBank, Intesa Sanpaolo, ICBPI, Unicredit) заради съмнения за картелно споразумение при пазара на кредитните карти, без обаче да последват финансови санкции за разследваните банки. Месец по-рано пък КЗК в Словакия наложи глоба в размер на 10 млн. EUR за доказано картелно споразумение между трите водещи банки в страна: Slovenska sporitelna, Ceskoslovenska obchodna banka, Vseobecna uverova banka.
Добър отговор на въпроса дали банките в България са се картелирали през последните 2 години дава следната статия на Института за пазарна икономика http://ime.bg/bg/articles/kartelirat-li-se-bankite-w-bylgariq/, която не случайно накрая завършва: „...ако съществуваше картелно споразумение, кривата на доходността нямаше да бъде с негативен наклон, а с положителен”!
Следва
06.11.2009 08:35
