Втора страница от Виенският дневник бе срещата ми със Сашка - Александра Журков, българска журналистка, преводачка и филоложка, която е емигрант от близо 20 г. и пътува със семейството си из Европа. 



Няма да повярвате, но с нея се запознах макар и задочно точно 24 часа преди да се кача на самолета. Преди време бях чела нейни журналистически материали във в. "Емигрант" - издание на българите по света, и се бях зарекла, че когато отида във Виена непременно ще установя контакт с нея за да науча повече за невероятната й идея да открие единственият в света  Музей на Бай Ганьо! 
Като човек израсъл в градината на Алековия дом в Свищов нямаше начин тази информация да премине през мен без да остави своята рефлексия. Нещо повече, още от мига, в който научих, бях абсолютно убедена, че трябва да принеса и своя дан за това добро дело, което ще се помни от поколенията. 
Живеейки във време на високи технологии, но ниски духовни ширини, съграждането на музей първоначално изглежда causa perduta. Ала все пак вярвам, че ние като българи, като вечни номади и емигранти не само извън пределите на собствената си родина, а и вътре в нея, няма да останем равнодушни към изграждането на една достойна историческа експозиция за българите в Австрия и австрийците в България, допринесли за обогатяването на българската култура, наука, спорт и развитие на стопанския живот в двете държави.



Защото признателността ни пред историята не се засвидетелства само със свеждането на глава в едноминутно мълчание на националните празници, нито с цветенце на гроба на някой знаен или незнаен войн. Съвестта ни не може да бъде грижливо "почистена" с няколко SMS-a в  полза на тази или онази кампания за реновиране на ценен културно-исторически паметник. Истинският дълг към Отечеството се измерва най-вече с делата, които оставяме след себе си, и по които поколенията след нас ще ни познаят.

***
Магистър Сашка - Александра Журков е завършила история в България, а литература и история на южнославянските народи във Филологическия факулет на Виенския университет. В австрийската столица, Меката на славянистиката, тя специализира и музейно дело и етнография на Югоизточна Европа. В момента продължава дългогодишната си трудна научно-изследователска работа по своя докторат също във Виенския университет. Работила е и за световноизвестния етнографски музей за Източна и Югоизточна Европа в Замъка на Граф Ладислаус Батияни в градчето Китзее във Федерална провинция Бургенланд, на австрийско-словашката граница. Срещу него се вижда Братислава или както австрийците са я наричали навреметоPressburg.
Работата, мечтите и пътят на семейството й я отвеждат първо в посолството на Щатите в Будапеща, Унгария, още в края на 80-те години на ХХ в. А през 90-те вече е в Австрия, където живее и до днес и се радва на трима внуци, най-малкият от които е само на 8 месеца.
Заедно със семейството си г-жа Журков е живяла няколко години в т.нар. Високи Алпи, в алпийското селце Wienerbruck, състоящо се само от 11 алпийски къщички. То попада в обхвата на т.нар. Долна Австрия (Niederosterreich). Семейство Журков е живяло и на 17 км. от историческия град Mariazell - "тук е безкрайно красиво и снегът е винаги бял, друг цвят няма и скърца под краката, вечно пухкав и рошав, тук дори и лятото има сняг, божествена красота" споделя Сашка. 
В базиликата на градчето се намира най-старата скулптурка на Богородица с Младенеца - едва 17 см. Наречена е "Mariazeller Madonna" и е изработена от липово дърво. Градът е духовен център и център на поклонниците, които годишно са над 400 хил. души.



Животът на Сашка - Александра Журков е низ от препятствия, които са калили характера й, не се е поддала на страха от трудностите и неизвестността, а е посрещала предизвикателствата на времето с гордо вдигната глава. Колегите й в работата често казвали за нея, че пристига "с пълни ръце" - в едната ръка единият син, в другата - другият. Е, сега вероятно ходи на мероприятията с двойно пълни ръце - заедно с внуците й, които са най-голямото й богатство и които са типичните граждани на света. Имат си дядо и баба българи, баща - австриец, майка - словачка, и още едни дядо и баба в Словакия! 
Сашка работи неуморно като журналист, преводач, гид, кореспондент за няколко издания в България, сътрудник на Националния музей за изучаване на народното изкуство във Виена. Собственик е на агентурно бюро за изготвяне на писма до държавни институции, канцеларски писма и отговори, оплаквания, запитвания, писма по административни въпроси, CV, молби за работа, съобщения и др. Както сами се досещате, това е една много полезна за българските имигранти дейност понеже повечето наши сънародници, решили да "опитат" късмета си често нямат необходимата езикова и професионална подготовка и почти веднага попадат под ударите на закона или в схватката на безпощадната полиция. Дори в събота след разходката ни из виенските потайности Сашка трябваше да се прибере по-рано тъй като я очакваше поредният клиент - българин, който има проблеми с правосъдието.
Госпожа Журков е съавтор, заедно с бургаският журналист Васил Лаков, на книгата "Писма от Виена - Ограбени и търпеливи", издадена в България през 1999 г. Тя е и сътрудник на първото и засега единствено списание на българите в Австрия, което обединява културните и духовни потребности на нашите имигранти там. Списанието е магистърски проект на две млади българки, студентки във Виенския университет. Повече за списанието и неговата тематика можете да прочетете в Интернет на официалния му адрес. 
Сашка Журков е издател и основател на вестника на българите в Австрия - "Виена днес. Българският вестник". Пилотният брой излиза през януари т.г., а първият ще излезе през юни 2008 г.  поради преустройство и административни промени в редакция на в. "Море" в България, от където се финансира изданието. 
"...Разпространението му ще е из цяла Австрия, по всички български фирми, агенции, ресторанти, кафенета и дружества. А когато започнем и издаването му паралелно на немски език, ще се разпространява и по вестникарските павилиони, наречени тук „Табак”. Основните задачи и теми на „ВИЕНА ДНЕС. Българският вестник” са исторически публикации, актуални репортажи за културни прояви на и за българите в Австрия, материали за дейността на СБС (Съюза на българите по света) „Бъдеще”, стартиране на проекта за изграждане на музей на историята на българските заселници в Австрия, поредица есета за чистотата на българския литературен език в съвременния български печат, опознавателни практики на българската култура и изкуство, фейлетони, емигрантска поща, търговски реклами, покани и съобщения..."