"...Стигнахме във Виена и спряхме в традиционния хотел "Лондон". Слугите снеха от колата моята чанта, поискаха да вземат и бай Ганювите дисаги, но той от деликатност ли, кой знае, не им ги даде..."



Нашата разходка из града започна от една малка уличка, Флайшмаркт, на която и до ден днешен се издига стройната снага на хотел "Лондон" - мястото, в което според легендата търговецът Ганю Сомов (един от прототипите на Алековия герой) отсяда. 



Уличката е малка и тясна, но хотелът няма как да бъде подминат. Дори и ресторантът, в който Бай Ганьо също е хапвал, съществува и днес и е във вид почти идентичен с времето на литературния образ (като изключим колите от ХХІ в., паркирани пред него).



Удивително е как днес ако човек реши да извърви стъпките на Бай Ганьо преди повече от век, той би видял същите места и същите сгради - сладкарницата “Към златната чаша”, градската баня “Софиен Заал”, кафенето “Мендел”. 



Всичко е непокътнато сякаш времето е спряло. Само новите собственици са направили освежаване на фасадите и са подменили дограмата, което е напълно логично и оправдано. 
Пътьом, обсъждахме с мама и със Сашка идеята за музея на Бай Ганьо и изобщо отношението на литературната критика към неговият образ. Познавайки някои елементи от народопсихологията на българите и "мирогледът и манталитетът" на критиката в България знам, че много хора биха били против един такъв музей. Как така ще се издига музей на простотията???
Всъщност, Бай Ганьо не е толкова черен и лош, колкото го описва критиката и това няма да бъде музей на простотията, келепира и балканско-ориенталското мислене. Ето какво разказва самата Сашка в интервю за интернет новинарски портал в България:
"...Идеята да бъде открит Музей на българите-изселници се породи у мене още преди осемнадесет години, когато работех в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в Замъка на Граф Ладислаус Батияни в градчето Китзее във Федерална провинция Бургенланд. Тук, работейки в богатата библиотека и в депото с експонатите, откривах ден след ден книги и предмети, част от нашия народен бит и история.
По света има Музеи на емиграцията, като огромният триетажен Център с музей за история на емиграцията, в Ню Йорк, който вече съществува над 30 години. В Европа в Германия, Швейцария и в още няколко страни също има миграционни музеи. В Австрия обаче няма. А в света пък няма Музей на преселници, но само от една страна и няма никъде Музей на Бай Ганьо. Иначе има какви ли не други чудновати музеи: на детската количка, на усмивката, Арлекино; тук дори има Музей на презерватива. Сега ще има и на бай Ганьо.
И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк или на американеца Марк Твен с Глупаци в чужбина. Препрочитайки Алековия Бай Ганьо Балкански, тръгнах по маршрута, по който литературният герой е кръстосвал Виена. Всичко е реално, всичко си стои на мястото вече сто и повече години. Хотел Лондон, където са отсядали нашите тук, сладкарницата. Към златната чаша (сега Аида) на Стефансплатц, където Бай Ганьо е щипнал касиерка - та и дяволито е очаквал какво ще стори, но разразилият се скандал го изстрелва набързо навън; градската баня Софиен Заал, където той изумява австрийците с храбрите си гмуркания, с мощниото си гърло; гръцкото кафене с български вестници заедно с най-известните световни вестници, където се събирали търговците от балканските страни и студентите; кафенето Мендл - най-самобитното и неподправеното, в което съм била, си стои непокътнато със същите мебели, дъска за менюто, песните на стария Вурлицер още от Бай Ганьово време.
А Операта?! Тя така и така е позната на всеки, дошъл тук! А някои от прийомите на сегашните търговци със стоките-ментета не са новост, имало е търговци на розово масло, които са продавали терше, това е менте-розово масло, етерично масло от индрише. Но ментета стоки има, естествено, навсякъде по света.
Музеят ще бъде разположен в район на Виена, близо до споменатото гръцко кафене. Експозицията ще има следните раздели:
- История на българското градинарство
- История Българското студентство
- Известни българи, дейци на изкуството, културата, науката, общественици като Люба Велич - оперна певица в Щаатсопер, Тодор Мазаров - тенор, Николай Гяуров, Владигерови
- История на емигрантския печат, културно-просветителски дружества
- Бай Ганьо във Виена - Ганьо Сомов -търговец на гюлово масло от Казанлък и Ганю Чолаков - стамболовски прокурор от Търново
- Просветители, писатели, дейци на културата и изкуството от Австро-Унгария с принос в обществения и културния живот на България като Иречек, Феликс Каниц.
Амбицията ми е музеят да отвори врати в началото на 2009 година. В подготовката и събирането на експонати (старинни градски и народни дрехи, пособия на студентите от онова време, архивни карти, картини, писма, снимки, тогавашно обзавеждане, книги,учебни пособия и др.) се предвижда, основаване тук и в България на дружества "Приятели на Музея на Бай Ганьо" във Виена, на конкурси за най-много и най-интересни експонати, конкурси за рисунки, записи на спомени от близки и роднини, изселили се преди много години и други прояви..."
Не мога да опиша вълнението и атмосферата да вървиш по виенските улички в компанията на такъв невероятен събеседник като Сашка. Удивителен дух, дълбочина на мисълта, огромна култура за проза, поезия, класическа музика, театър, балет .... и .... преди всичко БЪЛГАРИН С ОГРОМНО СЪРЦЕ!!! БЪЛГАРИН, КОЙТО НОСИ БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО СИ И НЕ ПРЕСТАВА ДА МИСЛИ ЗА НЕЯ!
Пътят ни по стъпките на Бай Ганьо продължи към сладкарницата на площада при катедралата Св. Стефан, където според повествуванието на книгата нашият колоритен герой е "пощипнал" една сервитьрка. 



Из "ІІ. Бай Ганьо в операта"
"...Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе "Мендл", дето се събират българите, и се упътихме към църквата "Св. Стефан". Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една сладкарница, като не предполагах, че характерът на Дон Жуан може да влезе под кожата на бай Ганя. Но цивилизацията какви чудеса не прави! Трябва да ви кажа, че аз се учех тогава във Виена; бях си ходил по ваканциите и се връщах сега, та по пътя за Виена се запознахме с бай Ганя. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома, весела, но се държеше добре и не допущаше волности. И представете си, господа, влизаме ний с бай Ганя в сладкарницата, приближаваме се до бюфета, момата ме поздравява весело с добре дошъл, аз й отговарям с някои игриви любезности и се връщам да си избера нещо сладко и в това време един негодующ писък оглуши цялото заведение...
- Какво стана, бай Ганьо, ти ли й направи нещо? - извиках аз тревожно и сърдито.
- Не съм бе, брате, какво съм и направил - отговори сплетено бай Ганьо с разтреперан глас.
Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми разправи, че бай Ганьо я оскърбил с действие, похванал я и не само я похванал, ами... Тя искаше да вика полицейския. Скандал!
- Скоро да се махаш оттук, бай Ганьо; ако те свари полицейският, работата ти е спукана, върви нагоре, аз ще те стигна извиках аз с престорено негодувание и малко остана да се изсмея, като гледах трагикомичната фигура на бай Ганя.
- Какво ми се пери! - каза с кураж бай Ганьо на излизане. - Санким честна ли е? Знам ги аз тукашните жени. Покажи и кесията - изведнъж гут моргин, ама не е прост бай ти Ганьо!..."

"...Съдено ми било впечатленията на тоз ден да приключа с още едно приключенийце, героят на което беше пак нашият бай Ганьо.
В операта даваха, както ви казах, балета "Рuрреnfее". Ние заемахме седалища в партера. Театърът беше пълен. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Дигна се завесата. Тишина - мъртва. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Аз сещах, че от дясната ми страна бай Ганьо нещо шава, пъшка, но не мога да си откъсна очите от сцената: картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват; на сцената ту мрак, ту едноцветна, ту разноцветна светлина - феерия! От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога... В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Обръщам се наляво - всички редове зад мене се кискат и сочат нещо от дясната ми страна. Моментално ми мина нещо недобро през ума. Обръщам се към бай Ганя... Боже! Какво виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали: един от служителите на театъра го хванал с два пръста за ръкава и му прави с глава съвсем недвусмислени знакове да поизлезе вън; бай Ганьо се облещил насреща му и му отговаря също със знакове - "санким, кого ще уплашиш?" Този именно бабаитски момент изтръгва истерическия смях у едно момиченце, което седеше зад нас, и този смях зарази целия театър. Картина! И представете си, господа, погледвам, потънал от срам, към ложите - като че ме теглеше някой да погледна - и очите ми се срещат с устремените към мене очи на цяло едно познато немско семейство, в което аз бях много добре приет, и в техните очи прочетох искрено съжаление за моето отчаяно положение. А в това време бай Ганьо ме теглеше енергически за ръкава:
- Хайде бе, хайде да си излезем, остави ги тези чифути - ще ми се паднат те на ръка, чакай!..."



И ние се отправихме към Виенската щатсопера, разположена неслучайно на площад Херберт фон Караян - един от най-великите австрийски класически диригенти.



За жалост все още няма либретист и композитор, увековечили подвизите на нашия Бай Ганьо в подходящо оперно или по-скоро оперетно произведение. 

Здраве, светлина по Пътя ти и творческо вдъхновение!
Поздравления за постинга!:)

Интересно направен разказ! Поздрави!
Чакам продължението!


Весело празнуване!

Честито и Поздравления за интересния постинг! Здраве, вълнуващи мигове и много победи!

Честит имен ден от мен, макар и със закаснение!

желая ти усмивки, хоризонти и много вдъхновение + ентусиазъм!

Но ако увеличиш малко шрифта, по-лесно ще се чете.
Поздрави! :)))

koga shte hodish pak vuv Frankfurt?

Здравей! Като разгледа постингите ти човек му идва едничката мисъл, че си същи Алеко.
Успех!

Абе Гери, ти да не си прероденият Алеко? Отгледали са те в градината, в която и него са го гледали; пътуваш по света и ни донасяш в България невероятни пътеписи и описания; имаш много силно и безпощадно критично око както Алеко...

e този постинг, който както най-вече подабава на Свищовлийка, ме зарази с вируса на неудържимото желание колкото се може по-скоро да посетя Виена и мина по този маршрут, съпроведена от вещия и професионален коемнтар на тази наша сънародничка. Хвала на нейната инициатива и нека всички я подкрепим с каквото можем.
Гери, много си хубава на снимката пред килима от лалета, но ти обещавам да си направиш още по-хубави снимки като ми дойдеш на гости в страната на лалетата. Какво мислиш за май следвашата година?

Нямам представа накъде ще ме отвее вятъра през май 2009 г. Все още графикът ми е празен....

Но снимката не е правена пред килим от лалета или поне виенските лалета нямат нищо общо с лалетата в Холандия. Просто ме щракнаха от такъв ъгъл, който създава илюзията за море от лалета! Фотографски нюх, какво да се прави!

Ето част от това,което ми писа Калина С. от София

"...Но Бай Ганьо е не само вярната посока в новата ни история, еманация на градивната сила на българина – млада, жизнена и неадекватна, отприщена след вековете на робството. Той е светлото, лъчезарното, благото лице на българина. Той е проекцията-икона на неговото вътрешно Аз, което тук, на Балканите неизменно се самоизживява като homo eroicus. В него няма и помен от онзи зъл гений, за който Елин Пелин казва, че е единствено възможен да се роди в България, а именно – геният на завистта. Нито завист, ни капка злоба лъхат от засмяната Бай-Ганьова физиономия, а весел оптимизъм и неукротима енергия за градеж. В този смисъл: ако българската интелигенция го бе впрегнала да работи за националната кауза, вместо да се подгавря с него и да го засипва с ругатни; ако бе ушила мантия за него, вместо да му намята чужда и съвсем неподходяща за фигурата му; ако бе му изпрала ризата и бе го научила как да яде без да си разлива супата, вместо да го „насажда на пачи яйца” и да му гледа сеира в чужбина, то историята ни можеше и да е по-друга. „Българи сме най-сетне” е Бай-Ганьовият вопъл по загубеното общо пространство, по разрушената национална единност, по несъществуващото вече чувство за съобщност в границите на „родното”. Но тук стигаме и до другия проблем, който обаче заслужава отделно изследване – отношението между народ и интелигенция в България – проблем, за който малката и „скромна” Алекова книжка дава също обилен материал за размисъл..."