Ако се обобщят протестните мнения на истински пострадали родители от Германия, Франция, Холандия, Белгия, Австрия, то Службите за грижа за децата съвсем не са толкова европейски, демократични, семейни, а според някои са и пълен анахронизъм. Децата на материално осигурени и образовани семейства са по-честата атака на тези служби, а не децата на наркомани, безработни, алкохолици или при хомосексуални бракове и е обяснимо защо. Престоят на децата в тези места и при определени лица, наричани: кризисни центрове, затворени заведения, приемни семейства, приемни майки или по друг начин се плаща от биологичните родители. А ако децата са отнети за по-дълго време Службата за грижа за децата получава и субсидии. Възпрепятства се молбата на родителите бабите или други близки роднини да получат временно правата за отглеждане на децата, а се предоставят на грижите на приемни родители.

Естествено, децата не приемат така лесно чужди хора за "родители" и се бунтуват или затварят в себе си, след което Службите за децата получават оплакване от приемните "родители", че детето не се адаптирало, било агресивно и дори, че е с психични отклонения. От децата се иска едва ли не да забравят биологичните си родители завинаги.

При срещите с тях не им се позволява да разговарят на родния си език, а на езика на страната в която живеят, с изключение на английски език.

С една дума тези служби за грижа за децата са с практически неконтролируема власт. Няма над тях контролен орган!!! Детският и семеен съд се съобразява с мнението (а то може и да е изфабрикувана лъжа или просто субективно изкривено виждане) на Службата за грижа за детето ,никога не им противоречи и така могат да се приемат за истини всевъзможни НЕИСТИНИ.

Фактически тези служби се самоконтролират.

Това се твърди от пострадали родители, а дали децата са пострадали?!

Този въпрос наистина е много сложен и изисква поставянето му на най-високо ниво за обсъждане. Повод за това обобщение от разсъждения на родители ни даде писмото на семейство Танушеви до ide.li.

Френски магистрат ни отне всички деца

19.09.2009 г. Даниела Танушева

Към вас се обръща една българска майка на четири деца, която е отчаяна, също както и таткото, от липсата им. Моля ви, помогнете ни да бъдем отново заедно с децата си, с които бяхме несправедливо разделени преди повече от година от френската държава. Това, което ни се случи, е толкова ужасяващо, че аз самата не мога спокойно да го предам – съпругът ми ще се опита вместо мен да го направи в следващите редове.
Във Франция има законодателство в защита на децата, според което, те могат да бъдат отнемани от родителите им дори и да са чужденци, ако последните не се грижат добре за здравето им, не ги изпращат редовно на училище или пък се държат лошо с тях. И това може да става по експресни процедури, без първоначално решение на съда, единствено по преценка на социалните служби, които в тези случаи реагират изключително по сигнали, които често пъти не представляват нищо повече от обикновени доноси.
Доносничеството във Франция не само е толерирано, но и поощрявано (ако примерно някой съобщи за случай на укриване на доходи от трето лице той получава отстъпка в данъците си). Доносът (терминът там няма пейоративен смисъл) е легална база за намеса на администрацията и едно от средствата за осигуряване на препитание на стотици хиляди служители, както е в случая с индустрията, в която се е превърнала разделянето на деца от родителите им. По официални данни всяко второ дете от сигнализираните се оказва впоследствие неправомерно отнето от родителите му.
Такъв е и случаят на моето българско по произход семейство, при който и четирите ни деца бяха отнети (април 2008 г.) от френските социални служби по донос (за да се "легализира", доносът впоследствие бе включен изцяло във формално проведената социална анкета) и пласирани разделено в приемни семейства. – Деца, които тогава бяха на 13, 7, 5 и 2,5 години, и които никога преди това не са били в лошо материално състояние – аз работех на постоянен договор в Страсбург, не са били малтретирани или в недобро здравословно състояние, винаги са били измежду първите по успех в класовете си. Но тази, която скалъпи доноса срещу нас, французойка, беше мотивирана от факта, че придобивайки правото да се грижи макар и само за едно от децата (най-голямото) получава всъщност редовно отпусканата за това от държавата парична помощ в размер на една работна заплата.
Предубедеността срещу нас българите (свързана главно с проявите на родните ни роми), която отлично обслужи "достоверността" на доноса, се насложи и към насаденото във французите убеждение за непогрешимост на държавните им служители (допенсионно непоклатими на постовете си). – При веднъж взето решение за отнемане на деца от съответните служби, целта на задължителната следваща съдебна санкция за това действие е не толкова да се търси истината, колкото да се оправдаят на всяка цена вече взетите мерки – т.е. в сила влиза постулатът за непогрешимост.
Ето защо френският съдия, за да съчетае явното несъответствие между фактите и предприетите вече действия (нещо като нашенското, първо бият после питат), ни изкара нас родителите неадекватни, а оттук и неспособни да се грижим за децата си. Механизмът е съвсем прост. Назначава се психиатрична експертиза, като на експерта се предоставят материалите от доноса, добили "легитимност" чрез включването им в рапортите на "социалните", без да се уточнява, че те не са обсъждани или проверявани като факти. От тук нататък, на "експерта", на който и през ум не му минава да подложи на съмнение авторитета на съдията, решава, че родителите са параноични, тъй като оспорват очевидните "факти", а и "ригидни", след като не приемат вмешателството в личния им живот на службите, които, според официалната теза, не желаят нищо друго освен добруването на семейството. Така съдията, веднъж получил обратно "експертизите", може вече да твърди, че "резултатите им потвърждават направените наблюдения"!
Въпреки, че притежаваме български контра-експертизи, които доказват обратното – че сме нормални и любещи родители, те бяха подминати с мълчание – идентично на начина, по който и експертизите на френския професор Люк Монтание бяха отхвърлени от либийският съд. Без никакво основание съдията удължи с още една година (през април т.г.) отнемането на децата ни, служейки си между другото и с аморалната манипулация, че те, разпитвани не в наше присъствие (това е позволено от френския закон), вече не искали да се върнат при нас. А когато ние твърдим, че пред нас те декларират точно обратното, ни се заявява, че те го правели това от страх пред нас. И въпреки че имаме право да ги виждаме само по час и половина едва два пъти в месеца, поотделно аз и жена ми и един път заедно, в затворено помещение и в присъствието на френски надзирател, беше ни отнета и възможността да ги чуваме по телефона под претекст, че говорим с тях предимно на български и това не позволявало да бъдем адекватно подслушвани!
За съжаление, апелативният съд в нашия случай с нищо не надхвърли "обективността" на първоинстанционното решение. Вместо да търси дали има реални основания за постановяването на подобна присъда, той се занимаваше главно с въпроса как се изпълнява наложеното ни вече разделение от децата. Адвокатката, която ни защитаваше тогава, беше достатъчно откровена с нас и ни заяви следното: "Ако вие се признаете за виновни, имате между 10 и 15% шанс да си върнете децата, ако отричате – никакъв".
Несъстоялата се санкция от второинстанционния съд даде впоследствие основание на детския съдия да стовари върху нас с цялата му тежест административния произвол, с който разполага и който произтича от статута му на безнаказаност (показателна в това отношение е аферата от "Утро"). От тук нататък всеки път, когато успявахме да предизвикаме ново съдебно дело (общо 6 досега), ни се отговаря, че апелативният съд вече бил дал право на съдията, и нашите доводи са отхвърляни, без да се разглеждат. – До касационния съд още не сме стигнали, тъй като за там се чака средно около 2 години.
Върхът на това "правосъдие" обаче беше, когато съдията в предпоследното заседание, пред 5 души свидетели, заяви приблизително следното – че докато аз обжалвам неговите решения, не съм готов да видя децата си и това състояние на нещата може да трае още години! – Съвсем неоснователно, като мотив за отказ за връщане на децата, ни се приписва твърдението, че аз и жена ми отказваме да сътрудничим със социалните служби. Но това просто не е възможно. Ако им откажем каквото и да било, те изцяло ще ни забранят свижданията с децата ни. Но според тяхната интерпретация, щом ние обжалваме присъдата, значи не я разбираме (отново тезата за непогрешимост на службите), а щом това е така, значи те не могат да работят с нас, т.е. да ни превъзпитават, а оттук и извода, че оставаме опасни за децата си! Между другото, за да сме разберели смисъла на взетите от тях мерки, ни се предлагат и редовни психиатрични консултации – звучи познато нали? – несъгласните при психиатър!
В последното засега дело свързано с децата ни (през август т.г.), – за възможността те да бъдат гледани от баба им и дядо им, несменяемият, както това е според закона, детски съдия, за да отхвърли това наше искане е написал в мотивите си, че децата, без въобще да са питани за това, не били изявили желание да бъдат с баба си и дядо си. А и ако излезели от приемните семейства, щели да бъдат отново травмирани, т.е. логиката е – вярно е, че те са били подложени на психически стрес при откъсването от родителите им, но защо отново да се подлагат на това страдание? – т.е. една съдебна инстанция по законов път оправдава похищението на деца – те могат и да не се връщат на близките им, след като това отново ще ги травмира!
Отнеха ни ги на 25 април 2008, рождения ден на сина ми, който навършваше 7 години. Стана брутално, отведоха ги разплакани направо от съдебната зала, без да ни отпуснат 15 дневния срок, предвиден от закона за адаптацията им към раздялата – претекста беше, че щели сме да избягаме в България! Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата й запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само, когато й се говори на френски. Синът ми оттогава много често е тъжен, а и той и по-малката му сестричка са започнали да се изпускат по малка и голяма в леглата си. Нямат право на кореспонденция, позволяват им да получават само съвсем дребни подаръци и не ги оставят да бъдат с нас поне през ваканциите, както това е практиката за французите.
Колкото до възможността да се завърнем окончателно в България и поради тази причина да искаме да ни се предоставят децата, от социалните служби ни бе заявено, че те не само няма да бъдат върнати ако си заминем, ами напротив, ще бъдат сметнати за изоставени и дадени за осиновяване! От което следва, че ние официално сме заложници на френската държава!
Какво друго още мога да добавя след този финален "институционен" акорд, освен наблюдението ми, че не е достатъчно да нямаш в държавното си наименование определението "Джамахирия", за да претендираш за правова държава. Още по-малко можеш да претендираш за учител в областта на човешките права, когато в ролята на такъв си оставил да се изживява безнаказано бюрокрацията.
П.С. Българското посолство в Париж е в течение на случая, но намесата му засега не се усеща. Колкото до медиите – за съжаление, в продължение на една година вече, имах възможност да установя, че те имат повече място за жълтата си хроника, отколкото за съдбата на 4 български деца.

Борис Танушев
www.ide.li
http://www.viennadnes.com/sp/s63.html

А какво стана със случаят на българката в Холандия, на която службите й бяха отнели и двете деца? Имаш ли информация по случая?

Има ли някаква форма на подкрепа за този случай? Петиция или нещо подобно?
Ако има, пиши тук да се включим.

И още един поразителен случай на семейство Корнелия и Йозеф Хаази,на които бюрото за грижа за децата отнема и шестте деца,понеже майката ,която очаквала седмо дете имала “неблагоразумието” да се отнесе до това бюро,ако е възможно да и изпратят веднъж седмично жена за подкрепа и помощ в домакинството ,което тук е практика.Идва веднага социален работник и няколко седмици подред прави диагностициране на децата,с някои от които дори не се е срещал.Започва да поставя сугестивни въпроси,които дори и за съдиите не са позволени.От типа на :
“ Бият ли те татко и мама?”
Отговорът на детето е : „Не”
Социалният работник, респективно училищният психолог отново : “ А КОЛКО ЧЕСТО те бият?!?!” и т.н.
Когато Корнелия вижда,че разговорър тече не в посока “помощ”,а нещо се провокира и подготвя,тя отказва повече връзка с бюрото,което особено раздразва социалният работник и той започва инсценировката,че родителите не са годни да си гледат децата и те се отнемат,кой където е в момента: от детска градина,училище,детското легло се отвеждат от дома.Социалният работник е доволен и вероятно похвален,че е успял много рано да диагностицира негодност за възпитаване и отглеждане на децата,Вече година родителите се борят.Случаи,случаи… много.

така ли е? Възможно ли е френските власти да са прави?

Местните Бюра: За младежта, Детска грижа, Закрила на детето, Младежта и семейството и различните му други наименования в различните страни в
основата си са еднакви по структура и цели.

По-долу е Петицията в съкратен превод на германски родители.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ПЕТИЦИЯ за премахване на геманското Бюро за младежта (Jugendamt) ) (принудителните мерки на Бюрото за младежта)
Делбрюк, 29.10.2007: Адвокатът Инго Алберти е подкрепил успешно редица вносители на петиция и следната Молба е приета от Комисията по петициите към Европейския парламент като допустима:

Адвокат Инго Алберти, ул. „Фон Гален” 13, D- 33129 Delbrück

Европейска делегация
До г-н Марсия Либицки, Генерален секретар на
Комисията по петициите към Европейския Парламент
ул. Вирц
Б- 1047 Брюксел

П Е Т И Ц И Я

Анти-демократична, анти- европейска, анти- родителска дейност на германските Бюро за децата и младежта ( Разтурването им)
Въвеждане на понятието « оптимален интерес на детето» в германското семейно право при отхвърляне на неопределеното понятие, тъй нареченото «Благо на детето» в Германия.

БЮРАТА за младежта трябва да бъдат премахнати, защото са без правен и
специализиран контрол, не са задължени да спазват разпорежданията на Министерствата и защото се поставят над хуманното правораздаване и конвенциите за човешките права,бидейки единствено под влиянието на местни представители на политиката на Бюрата за младежта.
«Оптималните интереси на детето» следва да се въведе като юридическо понятие.

АРГУМЕНТАЦИЯ:

Като германски адвокат с 14 години професионална практика постоянно се сблъсквам със злоупотреба с властта и предубеността на Бюрата за младежта спрямо родителите чужденци или с германските бащи, в периода на водене на бракоразводните дела. В крайна сметка може да помогне само разтурянето на тези бюра. Като утежняващо обстоятелство в случая се явява фактът, че международното понятие «оптималните интереси на детето» б Германия е невалидно, а е заменено с неопределеното тъй наречено «благо на детето», даващо възможност за всякакъв произвол на Бюрата за младежта и на съдиите.
Последното понятие стои над човешките права на детето и родителите му и често довежда до тяхното нарушаване при воденето на процеси, засягащи семейните дела.

1. Бюрата за младежта са квалифицирани подвеждащо като «служби», т.е. като държавна институция, макар че са отделни териториални организационни единици с антидемократичен характер, които биват финансирани от Кмета или Общинския управител на всеки град или община. Обаче за разлика от държавните институции не подлежат нито на държавен, нито на миснистерски, нито на какъвто и да било друг надзор и за тях не важат никакви разпоредби.
2. Кметовете, съответно общинските управители имат само задължението да финансират бюрата за младежта. Те нямат правото да дават разпореждания, нито могат да упражняват контрол над тези служби.
3. Решенията относно дадено Бюро за младежта може да вземе само вътрешната комисия на Службата за младежта, състояща се от местни политици.
Това означава, че Службата за младежта контролира сама себе си.
4. Законовата функция на Службата за младежта е политически контрол на
здравето на обществото. Според дефиницията на световната здравна
организация (WHO) : «Здраве е състоянието на пълен физически, духовен,
душевен и социален конфорт.» Здравето в най-широкия смисъл, т.е.
оптималните интереси на децата са напълно игнорирани ( например през 2006
случаят Кевин в провинция Бремен).
5. Службата за младежта преследва застрашаването на тъй нареченото «благо на
детето», вместо да се грижи за оптималните интереси на детето. Последното
понятие никога не се споменава в германските закони, където фигурира само
понятието « благо на детето».
6. Всяко дете и всяко семейство,също и хората с чуждо гражданство, живеещи
на територията на Германия автоматично подлежат на контрол на Службата за
младежта. Детето може да бъде отнето по всяко време от биологичните му
родители без да се посочват причините за това. Съдът може да бъде информиран
пост фактум.
7. Местните бюра за младежта имат задължението да се намесват в работата на
съдебните колегии по семейните дела, на училищата, на детските заведения,
както и в тази на всички детски, младежки, възпитателни и спортни организации
и на социалните сдружения. Локалният обсег на властта на местните Бюра за
младежта е с по-голяма тежест от разпоредбите на доста отдалечените от тази
работа Министерства: на правосъдието, на образованието, на културата, на
семейните дела, тя е по-значима от тази на съдилищата, всъщност с извън
всякакъв контрол.
8. Според Семейния кодекс Бюрата за младежта задължително участват в
съдебните процеси за решаването на въпросите, засягащи децата
(бракоразводни дела или дела за временно или постоянно отнети родителски
права).право за грижи отнемане на деца).
9. Местните Бюра за младежта имат дял като участници в съдебните дела,
засягащи децата и могат да изнасят пред съда невярна информация за
биологичните родители на детето, както и за самото дете в името на
германското «благо на детето».
10. Според закона Бюрата за младежта винаги работят в името на германското
благо на детето, затова за изказаните « с добри намерения» лъжи на Службата
за младежта никога не се търси съдебна отговорност от прокурорите и лъжците
изобщо не подлежат на наказания.
11. Бюрата за младежта събира, без да се обоснове , всичката информация и данни
за всяко семейство с деца, в името на германското благо на детето, противно на
федералния закон за защита на личните данни.
12. На съдебните колегии по семейни дела е забранено със закон да вземат решения
относно децата без предварителната намеса на Бюрата за младежта.
Затова независимостта на германските съдилища относно семейните дела е подчинена на зависимостта от локалните Бюра за младежта и донякъде превръща съдилищата в маша за изпълнението на техните планове.
13. всяко бюро за младежта следи за планомерното изземване на децата от техните
биологични родители и по този начин финансира детските домове и политически «подходящите» (зависими от Службата за младежта приемни семейства). Сметката за възпитанието, при изключване на физическите родители, под контрола на Бюрата за младежта получават биологичните родители, принудени от изпълнението на съдебното решение.
14. При посещението на децата в приемните семейства и детските домове на родителите-чужденци е забранено да говорят на родния си език с децата, възпрепятства се поддържането на знанията им по чужд език с изключение на английски език.
15. Всеки родител-чужденец бива разглеждан като потенциален престъпник, защото би могъл да отведе собственото си дете извън германия.По тези съображения Бюрата за младежта водят свои собствени база данни . Службата по регистрация на населението е задължена да информира подробно за всичко Бюрото за младежта.
16. Бюрата за младежта не признават нито присъдите на германските съдилища,
нито тези на Европейския съдебен състав (например случаите Гьоргюлю, Хаазе
и Елцхолц). Над Бюрата за младежта няма никакви контролиращи инстанции.


С отпадането на Бюрата за младежта на съдилищата ще се даде възможност да вземат независими решения.
Годните сътрудници на Бюрата за младежта трябва да бъдат поставени под контрола на Здравната служба и на Министерството на здравеопазването, за да се гарантира квалифициран специален и административен надзор.
Като се има предвид политиката на Федералното правителство за икономии, отпадането на излишните Бюра за младежта ще допринесе за значителни икономии.

Инго Алберти
адвокат

не, напротив, с тоя пример исках точно обратното: да подчертая, че е твърде възможно френските власти да не са прави

Пише Ви бащата на 4те отнети деца. Благодаря Ви много за проявеното желание да заемете позиция по нашия случай. Вашият материал в блога е чудесен като анализ на порочната и аморална практика на социалните служби, но не може да направи пробив в ангажиране на общественото мнение с нашия казус. Препечатването му все пак в един български в-к, издаван в Австрия е свидетелство, че встрани от „страстите български” нормалността на реакциите ни все още не е изгубила очертанията си.

На практика почти никой от журналистите, изданията, организациите и институциите, към които се обърнах лично (50тина на брой), не ми отговори с изключение на администратора на Иде.ли и Иво Инджев и Ангел Грънчаров, публикували коментари в блоговете си към статията, която и Вие цитирате. Между впрочем, след реакцията на Иво Инджев в блога му (от 6ти септември т.г. под същото заглавие като статията), следват коментари, на които аз и съпругата ми подробно отговаряме. Така че, от там можете де научите и допълнителни подробности за случая ако посетите сайта му.

Приветствам идеята за петиция за закриването на съответната социална служба в Германия, но ми се иска такава инициатива да бъде подета и във Франция. Затова Ви моля, ако Вие имате връзка с автора или организаторите й или въобще със засегнати, да ме свържете с тях (ползвам обаче освен български само френски език). Така и така много малко мога да направя за разрешаването на собствения си случай, искам поне от горчивия си опит да направя кауза в помощ на други родители, които биха изпаднали в подобна ситуация.

Моят меил е : thaneosh[at]hotmail.com

Това е адресът на германския адвокат, съставил Петицията:

Rechtsanwalt Ingo Alberti
von Galen Str. 13
33129 Delbruеck
DEUTSCHLAND

Адресът в Брюксел:

Europaeische Delegation
Herr Marcin Libicki, Generalsekretaer des Petitionsausschuss des
Europaeischen Parlaments
Rue Wirtz
B- 1047 Bruxelles